„Демокрацията не винаги означава свобода. Тя може да породи най-мракобесните дикртатури“
Исая Берлин*
Прекомерната отрицателна свобода (крайният индивидуализъм) води до разпад на обществото и превръщането му в сбириток от индивиди.
Общетво, в което отсъства положителна свобода (колективизъм) не може да се самообновява, да се защитава и репродуцира.
То е обречено на гибел, която ще е в резултат на неговата незаинтересованост от собственото му съществуване.
***
В общество с прекомерна отрицателна свобода, каквото е нашето, все повече индивиди не се самоидентифицират като част от него.
Те са част от някаква мода, субкултура, банда, социална прослойка. Но не се чувствуват обвързани с обществото.
Ако не ми вярвате, огледайте се и ще видите, че има налице всички признаци, които сочат, че общественият разпад е в действие.
Повечето хора са се превърнали просто в биологически единици, които не се интересуват от нищо друго освен от личните си интереси.
Най-страшното е, че все по-малко са онези хора, които не са наясно, че личните и обществените интереси са преплетени, ако обществото не е силно, то и личните интереси на индивидите са накърнени.
***
Демокрацията се изроди в тирания. Такава, каквато само една тоталитарна система почти е била достигнала…
Либерализмът се изроди в краен неолиберализъм.
Всичко противоестествено стана естествено.
Управляват ни крайно неморални, неетични индивиди, които нямат никакъв контакт с народа.
Ако Исая Берлин беше жив да види как демокрацията на безрпавието тържествува, дали щеше да напише нова версия на „Две схващания за свободата“?
***
*Исая Берлин (1909-1997) е може би най-значимият философ на либерализма, който в същото време се отрича от съвременните „либерали, защото тезите, които излага през 1958 г в книгата си „Две схващания за свободата“ са несъвместими с догмите, налагани от съвременния „либерализъм“.
Интересно е, че изводите, към които води ценностният плурализъм на Исая Берлин в политическата философия, често са подминавани, отричани и заклеймявани като нелиберални и консервативни или прекалено либертариански.
Съвременният либерализъм не понася разкритието, че свободата да живееш както искаш (или както са ти казали, че искаш) и свободата да имаш глас в колективните дебати, чиито решения може да касаят собственото ти бъдеще са две различни неща. Политическата демокрация и индивидуалната свобода не са задължително допълващи се понятия. Демокрацията е на път да роди най-тоталитарните режими в историята.
Автор: Мика Сийминеен
Народна Младежъ 