Днес почитаме онези, които са съхранили българския дух и култура даже и в най-трудните времена на нашата история.
Днес почитаме онези, които с делата си са се борили да не пропадне българщината, онези, които са водели просветна дейност сред народа, колкото и трудно да им е било.
Ето някои от тях:
Паисий Хилендарски – написал е „История славянобългарска“ /“Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народеѣ и ѿ цаьрѣи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ“/ във време, в което българите са били в положение, че са били забравили всичко за своя произход и много от тях са се били погърчили и срамували от своя произход.
Софроний Врачански – е един от онези, които преписват „История славянобългарска“ и я разпространяват, също така написва „Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)“ – Първото печатно произведение на новобългарски език
Васил Априлов – През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, братята Константин и
Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и търновския митрополит
Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование у нас.
Петър Берон – През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Иванов, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“.Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин.
Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов.
Никога не трябва да забравяме Народните будители, и Деня, в който отдаваме почит към делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
***
Независимостта ни като днес е поради духовното просвещение на българския народ, започнало с написването на „История славяноболгарская“ от отец Паисий Хилендарски, която дава тласък на просветното и народоосвободителното движение по българските земи.
В борбата си срещу господството на Османския султанат и за създаването на една Свободна България всички люде съзнават, че само с просвещение и дела могат да постигнат независимост и да сложат край на туй тъй омразно за тях иго.
***
След Освобождението на България от Турско робсво, хората осъзнават, че дължат своята свобода на подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за отхвърляне на властта на Високата порта и постигане на държавен суверенитет.
***
По вси населени места отдават своята признателност към народните будители, кръщавайки улици, читалища и училища на тяхно име, но това не стига и в Пловдив, на фестивала през 1909 година за пръв път се чества Деня на народните будители, чийто всепризнат патрон е Небесният покровител на Българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на Турското робство. Почитани са и много други будители, които Народът канонизира като светци в своята историческа памет.
***
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх,Никола Бобев,Стефан Антонов,Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Петър Берон и още много други.
Да им се славят имената во веки веков!
***
Без делото тяхно, ний още щяхме да спим сън дълбок, забравили своя род, губейки своя език и същност като Народ.
Те превърнаха безпросветното стадо в Народ, борещ се за свобода и достойно място под слънцето и сред народите по света.
Поклон пред делата им!
***
Днес, в мрака на настъпващата безпросветица, нашият Народ се нуждае от нови Будители, които да разсеят тъмата.
Сред тези Будители нови, може да е всеки, който има сърце, който иска да помогне на своя Народ, да изгони безпросветицата и мрака на безродещината.
Честит празник на всички, които не искат Народът да заспи дългия сън на безпросветицата и да попадне в мрака на безродщината!
Народна Младежъ 